Тя идва по свои си начини:
като нощ повредена;
като вълк със руно развлачено,
запрѐдено с диво вретено;
като облак, пред слънцето спрял
и спуснал сянка надолу,
изчислил с дъждовѝт интеграл,
че като царя и то грее голо
на голите хора над късия път.
А желая да е красива девойка
с прима̀млива гръд,
дошла, за да бъдеме двойка…
Няма да я отпратя.
За още ден ще я моля горещо:
каквото отнемеш на вълк от устата,
все си е нещо…
Вероятно ще изляза на двора.
Ще чакам Смъртта, за да видя лика ѝ?
Ще ми теснее в огра̀дната ми аго̀ра
и ще тъпча като кон със букаи…
После ще седна в беседката.
Вятър ще ми зароши косата.
Ще дойде съседката.
И ще поиска да ѝ наклѐпя косата…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.