КАКВОТО ОТНЕМЕШ НА ВЪЛК ОТ УСТАТА…

4.75   (4 гласа)

Тя идва по свои си начини:

като нощ повредена;

като вълк със руно развлачено,

запрѐдено с диво вретено;

като облак, пред слънцето спрял

и спуснал сянка надолу,

изчислил с дъждовѝт интеграл,

че като царя и то грее голо

на голите хора над късия път.

А желая да е красива девойка

с прима̀млива гръд,

дошла, за да бъдеме двойка…

Няма да я отпратя.

За още ден ще я моля горещо:

каквото отнемеш на вълк от устата,

все си е нещо…

Вероятно ще изляза на двора.

Ще чакам Смъртта, за да видя лика ѝ?

Ще ми теснее в огра̀дната ми аго̀ра

и ще тъпча като кон със букаи…

После ще седна в беседката.

Вятър ще ми зароши косата.

Ще дойде съседката.

И ще поиска да ѝ наклѐпя косата…

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024