И НА ТВОРЕЦА ХВЪРЛЯМЕ В ОЧИТЕ ПРАХ

Дай първата оценка

Приятелю, виж онзи тъй подвижен мрак.

Това са тъмните ни страсти.

Те не признават драг и враг,

а само крайните контрасти.

Сега със теб говорим дружески.

И питаш: „Та възможно ли е? Как...?”,

но гледаш моята жена съпружески

и със поглед галиш нежния ѝ крак.

От мозъка ти виждам да пълзи,

измъчвайки те, ала все надолу:

към еротѝчните ти две жлезѝ,

желание напълно голо.

Та... светла, но и тъмна е Душата…

Мозъка ли? Той си гледа тялото

и полагащото му се според щата,

разписан още при Началото.

Но как с Твореца да се боря

и да му вменя вината,

че, първо, дава, а след туй говори:

„Не желай на ближния жената!”?

Оставил ни е Истината във очите

и начесто той се вглежда в тях:

да види – прах ли сме в развитие;

или му хвърляме в очите прах.

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020