ЩЕ ВЪЗДИГНА ВСЕКИ УНИЗЕН ПОРОК

4.75   (4 гласа)

Изхвърлих на сметта пороците.

Заклех се тежко:

колкото тежат потоците

на дъжда след лято жежко,

Ной събуждащи за нов потоп.

Не нему само че: на мен се пада

на страстта стихийния въртоп

да укротя до тиха вада

и той да потече във мен

спокоен и недоловим...

Кошмарен ден

за новоизлюпен херувѝм.

Но камък ми тежи във торса.

И клетвата ми не работи.

И на тревогата със морза

изпращам в мозъка протестна нота:

да смири и тези непреклонни 300 грама,

Сърцето с формата на купол...

Такива сили мисълта ми няма

/та страсти цял Живот съм трупал/.

Но инстинкта ми е безупрѐчен.

Във допустим за Времето ми срок

аз разрушавам купола сърдечен

и въздигам всеки унизен порок.

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024