Изхвърлих на сметта пороците.
Заклех се тежко:
колкото тежат потоците
на дъжда след лято жежко,
Ной събуждащи за нов потоп.
Не нему само че: на мен се пада
на страстта стихийния въртоп
да укротя до тиха вада
и той да потече във мен
спокоен и недоловим...
Кошмарен ден
за новоизлюпен херувѝм.
Но камък ми тежи във торса.
И клетвата ми не работи.
И на тревогата със морза
изпращам в мозъка протестна нота:
да смири и тези непреклонни 300 грама,
Сърцето с формата на купол...
Такива сили мисълта ми няма
/та страсти цял Живот съм трупал/.
Но инстинкта ми е безупрѐчен.
Във допустим за Времето ми срок
аз разрушавам купола сърдечен
и въздигам всеки унизен порок.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.