Част от масите са до прозорците.
Останалите край стена се падат.
Във тъмното са богоборците,
а вярващите в светло сядат.
Пътека ги дели сакрална.
Но… за мен е ивицата тясна:
съдба – прекрасна и печална,
да съм в средата, в ляво и във дясно.
Достигнал трона, хвърлям на пирона
бялата половина от наметката си,
а със черната закривам небосклона
и ставам също част от сметката,
която всеки плаща с постоянство.
Поръчват щедро – кой мисли днес
разумно-трезво без пиянство,
без прилива на алкохолния регрес.
Но скоро ще се смесим. Същността ни
е изтъкана от еднакви клетки
и всяка във желанието тъне
за забранени, но красиви гледки.
Най-ценното е, че Живота оживява
и то – без очебийни катаклѝзми
между седящите във дясно и във ляво.
И аз – в средата – чупя стари схѝзми.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.