И АЗ, В СРЕДАТА, ЧУПЯ СТАРИ СХЍЗМИ

5.00   (7 гласа)


Част от масите са до прозорците.

Останалите край стена се падат.

Във тъмното са богоборците,

а вярващите в светло сядат.

Пътека ги дели сакрална.

Но… за мен е ивицата тясна:

съдба – прекрасна и печална,

да съм в средата, в ляво и във дясно.

Достигнал трона, хвърлям на пирона

бялата половина от наметката си,

а със черната закривам небосклона

и ставам също част от сметката,

която всеки плаща с постоянство.

Поръчват щедро – кой мисли днес

разумно-трезво без пиянство,

без прилива на алкохолния регрес.

Но скоро ще се смесим. Същността ни

е изтъкана от еднакви клетки

и всяка във желанието тъне

за забранени, но красиви гледки.

Най-ценното е, че Живота оживява

и то – без очебийни катаклѝзми

между седящите във дясно и във ляво.

И аз – в средата – чупя стари схѝзми.

 

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020