Избягвам островите в океана.
Опасно е. За кораба ми. И за мен.
Защото може да прихвана
и земелю̀бието някой ден.
Твърде лесно ще го свърша:
ще блъсна корпуса в скалите
или за прѝстан ще се вържа
и спокойно ще си гледам дните.
Но екипажа ми е вертикален.
Не – моряците; за мачтите говоря,
нелегнали в покой летален,
а изправени нагоре.
Загребват вятър със ветрѝлата
и го спускат върху устните ми
и така усещам силата
на мечтите си пропуснати.
Много са. Тревожен ставам.
Свивам бързо и платната.
Но по-бързо приближава
остров, плаващ срещу вятъра.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.