Погребаха го предната година.
Но… предвидлѝв бе той роден:
поканил беше близки и роднини
на помена си предплатен.
Сковаха дружно дълга маса
на двора под асмо̀вия венец;
касапин взе със радостна гримаса
душѝцата на белия агнец.
Със кани пиха виното му черно,
преядоха за следващите дни,
изплюха се през рамо суеверно
и тленника забравиха с амин.
Запяха – сити и във всеопиянение,
от тостове за мъртвия покъртени,
“Многая лета и благо̀е поспешение”*
и ставаха все по-малко мъртви.
В кьочеци страстни се извиваха
за упокой на щедрия приятел.
И ангелите горе се напиваха
и псуваха се тежко на Създател.
……………………………………………
*Ст. бълг. – За много години и добри успехи.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.