НЯМА ОБЛАЦИ НАД ПЛОВДИВ

Превод: София Шамановска

5.00   (2 гласа)

Няма облаци над Пловдив

днес. Всичките последваха Орфей

 

надолу в тъмнината, където бяха закъснели

за концерта. Какво трябваше да сторят?

 

Вратата към музиката беше затворена. Ор-

фей, самият Орфей звучеше като

 

ехо, което можеше да чуеш, но плахо.

Почти нямаше място за тях

 

всички те в тази най-висока част на под-

земния свят, в който се бяха приземили, точно

 

като ято отчаяни бежанци

пред ограда от настръхнала бодлива тел,

 

така се притискаха един към друг, като че не познаваха

нито вън, нито вътре. Тук трансформацията

 

се случи: облаците се изсипаха като вода

надолу към подземния свят, предизвикващи хаос

 

и кал. Дълго време Орфей държеше

пеещата си глава над опасната

 

кал, но устата му се напълни,

очите му и ушите му се напълниха, и когато накрая

 

през калта той чу на любимата 

шепота като странен бълбукащ звук,

 

беше твърде късно. Твърде късно е не

толкова радостното мото на тази история.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020