Гилотината на любовта

Ако през студентските години човек искаше задължително да има неприятности, трябваше да се събере с Неси.

Как попаднахме в една тайфа, не мога да си спомня, но прекрасно помня, че още в първите минути от познанството ни тя беше влюбена.

Перманентното и състояние, така се оказа по-нататък.

В началото обаче нямаше кой да ни каже за това положение, тя се вписа бързо в самоизтреблението ни по пловдивските кръчми, гарнирано със стихове, без които човечеството щеше да погине.

От гибел го спасяваха хормоните на любовта.

Разхвърляни у всеки в прилични количества, при Неси те бяха като гъбата над Хирошима.

Поредната нейна плячка не оставаше за дълго в тайна - тя тържествено, макар и на ухо, оповестяваше, че е страшно влюбена, че никога не е била толкова влюбена, че това е мъжът на живота й.

Първият път се концентрирах максимално, за да я предпазя от любовна катастрофа. При третия си дадох сметка, че тя търси интимните земетресения.

Или че те я търсят, нямаше особена разлика.

През януари в сърцето и се настани един поет, който възпяваше Кремиковци, въпреки че от дългия му престой по пловдивските ресторанти бе ясно, че родната металургия едва ли разчита на неговите мишци.

През март поетът бе разжалван, макар да бе надупчил с ножове вратата на Неси и да бе заплашвал, че ханжарът ще влети в самия него.

През април чувствата на Неси експлодираха с един колега, който имаше смелостта да вярва, че среднощните гуляи са по-тежко изпитание от няколко седмици с нея. Грешката му бе не само жестока, но и антологична и след нея никой от тайфата не си и помисляше за подобно приключение.

Светът обаче бе пълен с непознати.

Аз искрено ги съжалявах, знаейки как ще бъдат хвърлени на ешафода, нищо че бяха все храбри и калени мъже, а не момчета, приключили вчера с мастурбацията.

В интерес на правдата, Неси страдаше след всяка любовна катастрофа и, докато я тешах в някой пловдивски ресторант, се заричаше, че повече никога няма да се влюбва.

Не ми вярваш, усещам, но реших вече да щадя себе си, казваше жената от Карлово, попивайки сълзите, които всъщност много и отиваха.

Тя бе напълно искрена, ала вероятно не знаеше, че е направена с мисията да съсипва мъжете по пътя си.

Познавах повечето от тях и помнех, че им трябваше време, много време, докато намерят отново сърцата си, загубени там - в тясното пространство на гилотината.

Теренът на Пловдив в един момент се оказа тесен и Неси направи две гостувания в родния ми Ямбол.

При вестта, че е хванала влака, за да дойде край Тунджа, дъхът ми спираше, защото усещах - пак ще падат жертви.

Първият път клупът се затегна над един местен писател с национална известност. Примката май бе хвърлена по-рано, още във Филибето, но аз бях пропуснал пролога. Докато тя се къпеше в банята му на отворена врата и директно срещу нас, ми се изясни, че пак ще трябва да се почиства ешафода.

Няколко години бяха нуж