От букета целият в лилаво
само чепка люляк ми остана...
Елена в съня ми нощен премина
и цялата сила взе ми отрано.
Стори ми се, че във бяла пяна
стопява се за мене земята...
Люляци разцъфват в лилава премяна
на кораба огромен зад кърмата.
А някъде зад неземните предели
за мене само мислеше си тя...
Момичето с очите на газела,
което аз видях там във съня.
Сърцето ми стана топка от огън
докато името на тоя кораб сричах,
защото иначе никак не мога...
...защото я обичам...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.