Николай Гумильов

Поезия

ЛЮЛЯК

5.00(2 гласа)

Поезия

ЩЕ СИ...

5.00(2 гласа)

Виж още

МОНОТОННИ...

Превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

5.00   (2 гласа)

Проблясват монотонно някак
с една и съща болка дните есенни...
Сякаш рози окапват по пясъка
или славеи умират песенно...

Но тя печална е също както аз,
макар любов да провокира
и под кожата ѝ нежна от атлаз
отровена кръв тихо пулсира...

И ако мен ме има на Света,
то това е заради мечтата –
ние двамата като слепи деца
да отидем горе в планината,

където по пътеките кози,
на метри от облаците бели –
да потърсим увехнали рози,
и онези славеи къде са умрели...


Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020