Дочух далечен вълчи вой.
Със дворна смелост лавнаха и псета.
А после падна звезден рой
и разчупи на Душата ми резето.
Всички знаци бяха се явили
и тази нощ тя искаше да чака
не оплаквачки-самовѝли,
а жив човек, изплашен в мрака.
Съсед дойде, поседна, пи и вино
и каза, че съм твърде търпелив
и ако някой някога намине,
ще бъде и от мен по-саможив.
Нещастника… Поради лично щастие:
жена, богатство, дом, деца…,
избягваше проблемите със страстите
и не приемаше съмнителни лица.
Но аз предчувствах: някой ще почука.
Потропа се. Отворих му вратата.
От никого – бях с по-добра сполука:
насреща ми стоеше Самотата.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.