БЕ САМОТА, УПЛАШЕНА ОТ МРАКА

4.20   (5 гласа)

Дочух далечен вълчи вой.

Със дворна смелост лавнаха и псета.

А после падна звезден рой

и разчупи на Душата ми резето.

Всички знаци бяха се явили

и тази нощ тя искаше да чака

не оплаквачки-самовѝли,

а жив човек, изплашен в мрака.

Съсед дойде, поседна, пи и вино

и каза, че съм твърде търпелив

и ако някой някога намине,

ще бъде и от мен по-саможив.

Нещастника… Поради лично щастие:

жена, богатство, дом, деца…,

избягваше проблемите със страстите

и не приемаше съмнителни лица.

Но аз предчувствах: някой ще почука.

Потропа се. Отворих му вратата.

От никого – бях с по-добра сполука:

насреща ми стоеше Самотата.                                                       

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024