А може би е време да се видим.
Да разпънем пак трапезата под лозницата, която е до двора, пълен с лисичета, сърнета, вълче и дузина ловджийски кучета, притихнали в падащия здрач над Средна гора.
Или наистина няма следващ път и това, което е било, изчезва.
И е сетне само мрак, мрак, мрак, който дори чифтето на Тодор Кушека не може да разпръсне…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.