КОНСЕРВИРАМ СПОМЕНИ, ХРАНА И ВЕЩИ

Някога дано да се засѝтят

и да изпуснат гените ми парата,                                

преставайки да ме оплитат                  

със родовия дълг; със вярата;

със мойто предопределение:

във клетките да нося и корона,

и абдикация, и обезщетение,

и наследника ми да поеме трона.

На Живота. Другото е празна реч.

Но от високото аз имам страх

и по ниското се мажа като глеч,

а си мра да пипна звезден прах.

Съветваха ме: „Карай като дон Кихот                                      

и все едно открил си панацея.“

Но за създаване на нов Живот

на Живота му е нужна Дулцинея...                           

Другото е хаотична кавалкада

от яздещи из мене нерви;

сън; работа; пазарска свада

за дефицитните консерви

със чувства, с чест, но и с отстъпки,                                              

изисквани от мнозинството...

От царственост ме удрят вече тръпки

и то – на клетките в ядрото.

 Но абдикацията ми да не гложди!

Да се приема като слизане във зимника.

Смъртта до там ме съпровожда.

И до лавѝцата със именника                                          

с мойте химни: във кутии,

стерилизѝрани, със таен код;

с отделно номерирани стихии;

със осолен суров Живот.                                                      

Че слизам в ниското, е алинея

законна след годините битуване,

а със изкачването ще успея

само през склад за съществуване.

То постоянно в мозъка ми зрее.

Но аз все паля още свещи

за това, с което ще се оцелее:

консерви спомени, храна и вещи.