НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО

5.00   (1 гласа)

Няма нищо случайно. И морето се плиска,

не защото вълните са му вързани в кърпа,

а понеже – ту далечна, ту близка,

луната го дърпа.

Все някога тя ще изчезне

и водата ще легне застѝнала,

спокойно-ковчезна:

като хората, станали минало.

И случайния вятър,

духащ при ставане и при лягане,

е само падащо към земята

по-тежко атмосферно налягане.

Затова той пълзи

в унизителна поза

и със дъждовни сълзи

проклѝна въздушната си артроза.

Тя и по хората ходи нерядко.

Всъщност… всички тормози,

но и казват по-краткото:

проза.

И за да бъдат спасени

/това иска човек обичайно/,

възбуждат любовните гени.

Няма нищо случайно.

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020