--На четиринадесет милиарда...- застрелях го с отговора си
-- Уха!...Хайде де ! Чак пък толкова?!... Много бе !...--тъжно се усъмни
--Много са!- съгласих се …
--Преди малко каза, че си само на един милиард години?!…
--Излъгах !…
Облегнах се на стола и преметнах крак връз крак. От рязкото движение, чехълът ми излетя насред стаята и през скъсания ми чорап се показа палеца на крака ми, на който стърчеше огромен закривен и мръсен нокът. А и чорапите ми не бяха много чисти. Както седях на стола, подпрях ръце на седалката , протегнах силно крак и успях да предърпам чехъла…После продължих:
--Помните ли?…Веднъж ви разказах как стана сътворението на вселената.Тогава бях съвсем млад…Нали сте чували....
--Добре зная,зная,!…--прекъсна ме докторът –Всичко това преди съм го чувал преди.
--Добре! А за черните дупки разказвах ли ви? Чува ли ли сте за черните дупки? Като човек попадне в хоризонта на събитията,гравитацията на черната дупка постепенно го засмуква, докато изтънее като глист и това продължава, докато попадне в зоната на сингулярност: тоест в зоната
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.