Стойчо Тодоров

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

5.00(4 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.96(322 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.93(189 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(884 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(355 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

4.91(11 гласа)

Виж още

За три връзки риба

Момчетата не прощават

5.00   (2 гласа)

И тримата бяхме по на тринайсет години. Не много умни, щурави, пъргави,честолюбиви побойници, с успех в училище около средния, или малко под него (понякога доста под него), често бягахме от час,за да ловим с мрежи калдаринки. Ходехме на езерото и с прашки се целехме поплаващите по водите му юрдечки и курниди.Запретнали крачоли, се навирахме сред камъша да ловим шарани и сулка или блатни червеи, от където се измъквахме, оплескани с тиня и с крака целите в кръв, нарязани от начупения в дъното и остър като бръснач камъш. Как не се разболявахме от тетанус в мръсната тиня, загнила от мъртви гниещи риби и трупове на изхвърлени други животни в езерото, още ми е загадка. Явно с постоянното си навиране по блатата и по други нехигиенични и не здравословни места бяхме си създали такава мощна имунна система, която успешно се справяше с всякакви видове опасни инфекции..

Или отивахме на морето.

Със скритите в ученическите чанти  въдици, ловяхме попчета и илария, пушехме цигари, помагахме на гребчиите да изтеглят пълните с кефал мрежи, а вечер се връщахме от училище по домовете, като носехме на родителите си риба и двойки.И тримата мечтаехме някога, когато пораснем, да станем моряци и да пътуваме с корабите из океаните. Според всеобщото мнение на нашите родители,на учителите и на всички от махалата, нямаше никакви изгледи, че всеки един от нас някога ще стане човек. Всички ни предричаха страшно и грозно бъдеще, най-лекото от което беше, че като пораснем, от затворите няма да излезем. Но животът често има много коварно чувство за хумор и всеки върви по свои, необозначени от никого пътища. Всъщност, когато пораснахме, Иван стана известен в града поет. Дани – фантастичен майстор по двигатели с вътрешно горене. Аз – трети помощник-капитан на кораб, а по-късно,когато спрях да плавам с големите кораби, капитан на влекач в пристанищния флот, с който правех маневри на пристигащите и заминаващи кораби.В работата ми доста често се налагаше през опасните, дълги и мощни зимни провези, когато морето яростно вреше в свирепата буря и огромни ледени вълни заливаха влекача и моряците в него, ние да спасяваме изпадналия в беда кораб;  малък подвиг,което не е кой знае какво, но все пак е нещо,с което съвсем по човешки мога да се гордея.

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020