За три връзки риба

И тримата бяхме по на тринайсет години. Не много умни, щурави, пъргави,честолюбиви побойници, с успех в училище около средния, или малко под него (понякога доста под него), често бягахме от час,за да ловим с мрежи калдаринки. Ходехме на езерото и с прашки се целехме поплаващите по водите му юрдечки и курниди.Запретнали крачоли, се навирахме сред камъша да ловим шарани и сулка или блатни червеи, от където се измъквахме, оплескани с тиня и с крака целите в кръв, нарязани от начупения в дъното и остър като бръснач камъш. Как не се разболявахме от тетанус в мръсната тиня, загнила от мъртви гниещи риби и трупове на изхвърлени други животни в езерото, още ми е загадка. Явно с постоянното си навиране по блатата и по други нехигиенични и не здравословни места бяхме си създали такава мощна имунна система, която успешно се справяше с всякакви видове опасни инфекции..

Или отивахме на морето.

Със скритите в ученическите чанти  въдици, ловяхме попчета и илария, пушехме цигари, помагахме на гребчиите да изтеглят пълните с кефал мрежи, а вечер се връщахме от училище по домовете, като носехме на родителите си риба и двойки.И тримата мечтаехме някога, когато пораснем, да станем моряци и да пътуваме с корабите из океаните. Според всеобщото мнение на нашите родители,на учителите и на всички от махалата, нямаше никакви изгледи, че всеки един от нас някога ще стане човек. Всички ни предричаха страшно и грозно бъдеще, най-лекото от което беше, че като пораснем, от затворите няма да излезем. Но животът често има много коварно чувство за хумор и всеки върви по свои, необозначени от никого пътища. Всъщност, когато пораснахме, Иван стана известен в града поет. Дани – фантастичен майстор по двигатели с вътрешно горене. Аз – трети помощник-капитан на кораб, а по-късно,когато спрях да плавам с големите кораби, капитан на влекач в пристанищния флот, с който правех маневри на пристигащите и заминаващи кораби.В работата ми доста често се налагаше през опасните, дълги и мощни зимни провези, когато морето яростно вреше в свирепата буря и огромни ледени вълни заливаха влекача и моряците в него, ние да спасяваме изпадналия в беда кораб;  малък подвиг,което не е кой знае какво, но все пак е нещо,с което съвсем по човешки мога да се гордея.