Иван Андреев

Поезия

Херувим

5.00(8 гласа)

Поезия

Сабазий

Дай първата оценка

Поезия

Сенокос

Дай първата оценка

Поезия

Милост за живите

Дай първата оценка

Поезия

Карма

Дай първата оценка

Поезия

Двама

Дай първата оценка

Виж още

Мъжки кръст

Дай първата оценка

От малката ми, килната на юг камбанария

не виждам много от световната поляна.

Крадец на думи е успял олтара да разбие,

да ми отмъкне в строфи скритата поанта.

 

Залостил вратнята на черепа – параклис

и ме обрекъл цял живот римувано да пърхам,

между разчитане на зографисаните знаци

върху съдбата ми, комай напълно сбъркана.

 

Дъската на клепалото отколе падна

навярно зад прочетените чужди книги,

и глух и ням в абсидата ще си остана

за своите, макар с пирон да ги подписах.

 

Клисарят вероятно е умрял или открил е

на златния телец между чатала вимето

и няма кой да ми помогне тишината да разбия,

и кой да ми забърка за куплетите мастилото.

 

Какво ли ще остане от градежа ми със кръста,

стърчащ по мъжки в нищото на делника?! –

май само тиклата, която клепе мъдро в пруста,

двоичен код е – знак за бъдещите поколения.

 

Но Господ всичкото, което трябва, вижда –

горко на този, дето черква няма във полето!

Ще бъде сам във себе си зазиждан

от непосилна лекота на битието.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020