Сабазий
ли е слизал със дъжда?
Ръката му събудила е спомен –
под сенките на мъртвите листа
изригват соковете на живота.
Виж пъпките, показали лице
в оскъдните лъчи на светлината,
са само обещания за песен,
изпълнена от хора на гората.
А старото гнездо на пролетта
навярно щъркела ще го засели
и с пух от емигрантските пера
отново брачно ложе ще постели.
Избухне ли, страстта ни дава знак
за новото прераждане от мрака.
Облизан от добрият снегояд,
студът разтваря своите обятия.
И в календара ни от плът и слово
покълваме отново и отново.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.