Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Златиста тишина

4.94   (78 гласа)
>

си спомних

най-светлия ден.

И малкия кръг

на софрата

гори

като слънце във мен!

Петнайсетина години по-късно Даката и Иван Б., мислител, обхванал цялата вселена, ми махат да отида при тях.

Двамата са приседнали на маса пред ресторант Тунджа, Б. ми връчва топлата си стихосбирка, придружена с манифест към бъдещото човечество.

Жестът е монументален, но не се сещам за нищо друго, освен да извикам три бири.

Говорим си тука с Даката, въвежда ме в хавата Иван Б.

Аз се намествам, за да чуя беседата, ала двамата се гледат с гордо мълчание и оставят цигарите да им боядисват щедро пръстите.

Смрачава се и чак тогава авторът на Тополов град дава признаци на живот-трябва да хваща автобуса за Старческия дом, защото заключвали след малко.

Иван Б. му напомня, че утре трябва пак да говорят и тръгва по площад Освобождение, скандирайки своето послание към бъдещото човечество.

Повелителят на световете някак го прилъгаха да влезе в клиника и да се завърне оттам никой, притихнал след електрошоковете.

Авторът на Тополов град не позволи да го лекуват и остана някъде „след веселия, мокър, южен вятър. И след отминалия облак над пшениците”.

Вчера дъщеря му събираше камъчета из градинките, вероятно без да подозира колко много скръб има да преброди край Тунджа, докато се озове при баща си.

Така и не съм намерил гроба на Недялко Динев.

Много гробове не зная, дали защото мъртвият Ямбол се разрасна или понеже не смея да погледна назад?

Рисува зимата над София

последния си акварел.

И скърца меко,

скърца рохкия

сняг

пред кварталния хотел.

И някъде

съвсем накрая,

преди да стигна

у дома -

сред светлините

на трамвая

вали

златиста тишина.

Имате ли парцел, в който вали златиста тишина.

Поне понякога, ми идва да попитам чиновничката в гробищния парк, но жената се е заровила в квитанциите и просто паля една цигара, за да чуя отнякъде кашлянето на Даката.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020