Иван Андреев

Поезия

Мъжки кръст

5.00(10 гласа)

Поезия

Сабазий

5.00(1 гласа)

Поезия

Сенокос

5.00(1 гласа)

Поезия

Милост за живите

5.00(1 гласа)

Поезия

Двама

5.00(1 гласа)

Поезия

Херувим

4.58(19 гласа)

Виж още

Карма

5.00   (1 гласа)

Когато вече ме няма, светът вероятно

ще стане свободен и мъничко по-широк –

колкото изгърбеното ми паркомясто,

колкото дъх от балона на белия дроб.

 

Емигрант на духа ще остана в отвъдното,

невъзвращенец,  осъден да не бъде обесен –

твърде честен, за да съм с дявола в тъмното,

твърде земен- да литна като ангел небесен.

 

Сам сред своите, някак по карма орисан,

а сред чуждите повече свой – чер гологан.

Няма помен да има от мен и защо ли си мисля,

че е имало някой, пък дори да се казва Иван.

 

Отървал се от мене, въздухът, вързан с връвчица,

ще забърка сместа от азот и втора ръка кислород,

ще затвори с озон и последната дупка на полюса,

и така ще спася, без да искам, човешкия род.

 

А добрият Дядо Божик – за хаир и отплата,

ще ми отпусне навярно панелка в Матрицата.

Ако навреме успея да погася ипотеката,

ще се скитам свободен от тяло по жицата.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021