Двама

Погледни –  колко са едри звездите,

презрели в ленивия унес на южния мрак.

Имай само търпение –  стаени в градината,

да ги откраднем и станем несметно богати.

Нужно е тихо да стоплиш ръцете ми,

за кураж по косата нежно да те погаля,

после, две престарели от грижи човечета,

ще намерим навярно парченце от Рая.

И от страст озарени под спрялото време,

да откъснем невинно небесния плод.

Ти си Ева – майка на всичките поколения,

аз съм просто Адам – баща на човешкия род.