Красимир Кривчев

Поезия

ЛУННОТО ЕВАНГЕЛИЕ

5.00(2 гласа)

Поезия

БЕ САМОТА, УПЛАШЕНА ОТ МРАКА

5.00(2 гласа)

Поезия

НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО

5.00(2 гласа)

Поезия

ВЕЧЕРНЯ БИЕШЕ СЪС ТОН НА СТОН

5.00(1 гласа)

Поезия

СТРАШЕН Е ГОСПОД; БОГ Е МИЛОСТИВ

5.00(1 гласа)

Поезия

ЗАКЪСНЯВАЩ НА ШЕМЕТЕН КОН СЪМ

5.00(2 гласа)

Виж още

ВАЛЯХА СПОМЕНИ СЪС ЦВЯТ НА РЪЖ

3.67   (3 гласа)

Бях стигнал лятото на Времето

и много исках отведнъж

да смъкна дирите на бремето

под хладен и спокоен дъжд.

До мен реката съхнеше във пот,

облизвайки брега изпръхнал:

изтекъл беше толкова Живот,

че извора ѝ бе пресъхнал.

Нима било е всичко жажда

след мигновено дълъг ход

и есенната кукувица ражда

на мое място друг живот?

Все пак запада и пощада

и пробѝ небесното решето;

в Душата, пак тревисто млада,

разлистено заби сърцето.                     

Валяха спомени със цвят на ръж

с надеждата, че се повтарям.

Но беше само юлски дъжд,

примесен с пясък от Сахара.                                             

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021