ВАЛЯХА СПОМЕНИ СЪС ЦВЯТ НА РЪЖ

3.00   (2 гласа)

Бях стигнал лятото на Времето

и много исках отведнъж

да смъкна дирите на бремето

под хладен и спокоен дъжд.

До мен реката съхнеше във пот,

облизвайки брега изпръхнал:

изтекъл беше толкова Живот,

че извора ѝ бе пресъхнал.

Нима било е всичко жажда

след мигновено дълъг ход

и есенната кукувица ражда

на мое място друг живот?

Все пак запада и пощада

и пробѝ небесното решето;

в Душата, пак тревисто млада,

разлистено заби сърцето.                     

Валяха спомени със цвят на ръж

с надеждата, че се повтарям.

Но беше само юлски дъжд,

примесен с пясък от Сахара.                                             

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020