Бях стигнал лятото на Времето
и много исках отведнъж
да смъкна дирите на бремето
под хладен и спокоен дъжд.
До мен реката съхнеше във пот,
облизвайки брега изпръхнал:
изтекъл беше толкова Живот,
че извора ѝ бе пресъхнал.
Нима било е всичко жажда
след мигновено дълъг ход
и есенната кукувица ражда
на мое място друг живот?
Все пак запада и пощада
и пробѝ небесното решето;
в Душата, пак тревисто млада,
разлистено заби сърцето.
Валяха спомени със цвят на ръж
с надеждата, че се повтарям.
Но беше само юлски дъжд,
примесен с пясък от Сахара.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.