Гарвана ми – Сянката във мене
/Тя обичайно се навърта край сърцето/;
е подушил пак полесражение
със рицари все още незаети;
с неизкълвана от граблѝви птици
същина:
с тела, с чела и със зеници...
Ще има повече храна.
А и наоколо притичват недосечени
геройства, честолюбия, морали
и множество коне обречени
сред брони, кърви и метали.
Ранен съм, ала ще се наведа
за падналото си достойнство
във опит пак да поведа
на бой повехналото войнство
на свободните желания.
Ще спънат пулса ми отново,
но това ще е поне признание,
че пак ще нося знаме или слово,
когато дойде следващия бой.
Там пак ще чака ятото пернато
и гарвана ми пак ще е във първи строй,
понеже всичко ще му е познато.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.