Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(1 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Баирите на Господ

4.86   (58 гласа)

Ще отида да взема мюждето, казваше леля Цветана, която живееше по пътя за дядовата къща и нямаше начин да не види кой минава по главната улица.

Добре е да се добера до дядо и баба, защото за салют ме е срещнал кметът на село Бъта, който ми е родственик и именно това ме прави подходящ за един рецитал от поне половин час.

Кметът пише лирика.

Поне той така си мисли, докато се е изправил по средата на стаята и пламенно реди осмия куплет и няма никаква надежда на това произведение да му се види края.

Чичо ми Христо Чалъков е работил дълги години в МОК Медет нещо по културната част, има печатани епиграми във вестник Рудничар и тъкмо в деня на пристигането ми е излязла негова нова творба.

Така че от стиховете без никакъв отдих преминава към дебелата папка с епиграмите, а аз почвам да проклинам джинса ни, дето е толкова плодовит.

Аз после ще дойда да се видим по-надълго и да прочетем още нещо, казва ми кметът, сетил се, че трябва да реди и селските работи, а да види как върви и международното положение.

Той е чиста проба общественик и следи изкъсо проявите на империализма от Африка до Латинска Америка, като не забравя и гърчовете на Китай.

Селото е такова - прекалено будно, вероятно защото е само на 8 километра от Панагюрище и в него са навикнали да редят отколе световните работи.

Абе, ти къде се загуби, леля ти Цветана те видяла преди цял час, взе мюждето, а теб те няма никакъв на портата, гълчи баба ми, която не разбира поетичните терзания и е сложно да и се обясни какво е да си публикувал в последния брой на Рудничар епиграма.

Много въздухари има в рода на баща ти, казваше ямболската ми баба с тайната надежда, че няма да съм се метнал на тях.

Тя тъкмо се е пазарила надълго и нашироко с циганите, дето искат да и пробутат една талига дърва за 10 лева и се прибира страшно доволна, че е свалила цената на 6 кинта.

Упорита бабичка, въздъхва циганинът, но следи тя да не го чуе, защото все пак са се разбрали да вземе и два буркана с компот към шестте лева, тъй че горе- долу е на кяр.

Ямболският си дядо аз изобщо не помня.

Когато съм бил двегодишен той си приготвил клупа и го намерили увиснал на въжето в салмата.

Разправяха, че ударил някаква жена, която прередила всички на опашката за зарзават и почнали до го влачат по съдилищата, което му дошло в повече и той решил да приключи земните си сметки, Бог да го прости.

Сигурно за това баба ми беше свикнала сама да се блъска с живота.

Тя се боеше от въздухарите, вероятно и поради факта, че като била още невеста през 1943 година дядо ми Михо заминал да работи в Германия.

Върнал се все пак, за да възпитава майка ми и вуйчо ми с тежката си ръка.

В Панагюрско ухае на зима- въздухът почва да става кристален, утрините са със скреж, виното е станало и въпреки напрегнатото международно положение, или може би точно заради него, бътовци си го пият когато им кефне.

Кметът на селото не

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020