ВЕЧЕРНЯ БИЕШЕ СЪС ТОН НА СТОН

5.00   (1 гласа)

Лова бе почнал от рождението ми

и оттогава съм във бягства трудни.

Преследваше ме с хрътки Времето:

с небързащи и тромави секунди.

Опитах да спася Душата си,

без тялото, от слѝтащата тлен;                                     

помолих се дори на небесата,

но ангели не бързаха към мен.

Спечелих всичките сражения,

които, безизходно, бях приел,

и пак постигнах поражение,

макар във боя да съм смел.

И в Храма на Душата би вечерня

камбаната със тон на стон:

замръкнал бях. Бях вече Вчера.

А още нямах място за подслон.                                         

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024