Лова бе почнал от рождението ми
и оттогава съм във бягства трудни.
Преследваше ме с хрътки Времето:
с небързащи и тромави секунди.
Опитах да спася Душата си,
без тялото, от слѝтащата тлен;
помолих се дори на небесата,
но ангели не бързаха към мен.
Спечелих всичките сражения,
които, безизходно, бях приел,
и пак постигнах поражение,
макар във боя да съм смел.
И в Храма на Душата би вечерня
камбаната със тон на стон:
замръкнал бях. Бях вече Вчера.
А още нямах място за подслон.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.