СТРАШЕН Е ГОСПОД; БОГ Е МИЛОСТИВ

В мен мъртвото вълнение се вдигна.

Ако дочакам жѝвото – съм жив.                         

Но... каквото ме постигне:

страшен е Господ! Бог е милостив...

И днес ме надари с Несъвършенство,

за да изпита жизнените ми умения,

калявани и в многоженство,

и във монашеско уединение:

създаде лодка и маяк.

От фара с каменна активност

се иска да е пътен знак,

от мен – да плавам с креативност

сред тичащите като невменяеми

рой хора с нервни тикове,

константни уж, ала сменяеми

както капризните им ликове.

Човечеството значи е в страдания.

И днешните му депресѝвни нрави

са почнали от изначална мания:

да не бъде някога забравено…

Аз също страдам от анихилацията,                   

но паля огъня си, за да се повтарям,

поддържайки го с аерация.                                     

А и със съчки се разгарям:                                           

събирам Времето, което ми довява

тук всеки темпорален вихър,

а лудите, които се надяват                          

на безсмъртие, изпращам тихо

във маяка-манастир:

за чудо в него да преспят.

Да алилуят сред гранитния му мир,                              

докато свещите им се стопят

и метатеза стане в Цялото

/при хората – в хомеостазата/

и Душата им се размени със тялото.

Надстройката със Базата,

както мъдрец би казал,

визирайки тревогата човешка.

И само Господ е в спокойна фаза.

Това е грешка.