Пропуснах не нещо, а всичко.
А така ми се иска назад,
но бавно – на час по лъжичка,
да се връщам в предишния свят
на двайсетгодишно безвремие.
Ще си го спомням пешком. По закон
всеки отказва да вземе
изоставащ на шеметен кон.
А и жребеца ми вече не тича.
Остарял е. И почива, и пада.
И само със поглед пресича
през реката за паша по-млада.
А аз съм и тук, и оттатък:
моста пред себе си сринах,
както и няма остатък
от онзи, по който преминах.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.