ЗАКЪСНЯВАЩ НА ШЕМЕТЕН КОН СЪМ

5.00   (2 гласа)

Пропуснах не нещо, а всичко.

А така ми се иска назад,

но бавно – на час по лъжичка,

да се връщам в предишния свят

на двайсетгодишно безвремие.

Ще си го спомням пешком. По закон

всеки отказва да вземе

изоставащ на шеметен кон.

А  и жребеца ми вече не тича.

Остарял е. И почива, и пада.

И само със поглед пресича

през реката за паша по-млада.

А аз съм и тук, и оттатък:

моста пред себе си сринах,

както и няма остатък

от онзи, по който преминах.

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021