Боговете са за кръстни драми
с възвишен блясък във очите.
А аз, човека, по измами
и в оцеляването съм учител.
И затова раздавам утешение
на всички със човешко детство,
получили Живот в дарение
без продължение в наследство.
Молитви – слаби откровения,
са притаени вътре в менe,
но трябват не среднощни бдения,
а трайно жертвоприношение:
името си във гранит изронвам
/мечта на цялото човечество,
желаещо да го запомнят
в което и да е отечество/.
И в безизхо̀дно положение
ще свърша тази смяна на олтара;
ако сгреша, ще се теша с кръвосмешение
от чакане, тютюн, псувни и вяра.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.