Вече и денем срещам ангели.
Не падналите – те са зрѝми.
Новоизбягали са – без евангелия,
без кръстове и платонѝчни рими.
Различавам ги добре по сенките,
когато слънцето ги осветява,
ала мрачнеят от разценките
на Любовта, която не познават.
А им е втълпявано до изтерзание,
че канонѝчното е безпарично
и са без правото на подсъзнание,
което крие нещо лично.
Видях един криле да сваля,
предлагайки ги срещу дребни:
копнежа по Любов поваля
и височините непотребни.
Преминах през човешко сито,
дарих го – аз не давам в заем:
на земята се обичаме и скрито,
но за лице понякога се каем.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.