Красимир Кривчев

Поезия

ЛУННОТО ЕВАНГЕЛИЕ

5.00(2 гласа)

Поезия

БЕ САМОТА, УПЛАШЕНА ОТ МРАКА

5.00(4 гласа)

Поезия

НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО

5.00(2 гласа)

Поезия

ВЕЧЕРНЯ БИЕШЕ СЪС ТОН НА СТОН

5.00(1 гласа)

Поезия

СТРАШЕН Е ГОСПОД; БОГ Е МИЛОСТИВ

5.00(1 гласа)

Поезия

ЗАКЪСНЯВАЩ НА ШЕМЕТЕН КОН СЪМ

5.00(3 гласа)

Виж още

НО ЗА ЛИЦЕ ПОНЯКОГА СЕ КАЕМ

5.00   (2 гласа)

Вече и денем срещам ангели.

Не падналите – те са зрѝми.

Новоизбягали са – без евангелия,

без кръстове и платонѝчни рими.

Различавам ги добре по сенките,

когато слънцето ги осветява,

ала мрачнеят от разценките

на Любовта, която не познават.

А им е втълпявано до изтерзание,

че канонѝчното е безпарично

и са без правото на подсъзнание,

което крие нещо лично.

Видях един криле да сваля,

предлагайки ги срещу дребни:

копнежа по Любов поваля

и височините непотребни.

Преминах през човешко сито,

дарих го – аз не давам в заем:

на земята се обичаме и скрито,

но за лице понякога се каем.

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023