Стойчо Тодоров

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

5.00(9 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.96(325 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.93(189 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(884 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(355 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

4.92(12 гласа)

Виж още

Истинска история

Дай първата оценка
Докато  с Пю слизахме по сходнята на кораба, един от насядалите до стената на  стария дълъг склад шофъори на таксита , скочи, спъна се  в дългата почти до земята  галабия и падна. Негови колеги се засмяха, но  шофъора бързо се изправи   и  сервилно притича до таксито да отвори вратите. Двамата с моряка се настанихме и таксито потегли. Пю като  разбра,че ще излизам в града,  ме помоли да дойде с мен.Нямах нищо против, разбира се! Щеше да ми прави компания. Пю е от Бама/ както той нарича Бирма  / сегашното име Мианмар/ Името Пю на бирмански означава  цвете и аз понякога на шега го наричах Цветан. Когато  сънародниците му чуят , да  го наричам така, се заливаха от смях. Той не обичаше да го наричам Цветан, защото разделено на срички, преведено от български на бирмански името, Цве- Тан,  или:  Ц-Ве-Тан, това име означава нещо смешно..Не ми каза, какво означава преведено на бирмански разделено на  срички името  Цветан ! Той вече  шеста година не се бе връщал в родината си.Споделяше, че има за  цел да събере пари, за да се ожени, и затова след като му свърши договора, веднага подновяваше договора си на същия кораб, или се прехвърляше на друг кораб.Често показваше една снимка на едно много  красиво бирманско момиче и твърдеше,че тя е  неговата  годеница,но не бе сигурен дали тя още го чака, или  вече не се бе омъжила за друг. Най-  вероятно момичето   отдавна си  бе създала собствено  семейство и бе забравила за него. Всъщност, той едва ли щеше да събере някога пари , за да се ожени, защото постоянно  харчеше мизерната си моряшка  заплата  за проститутки и от време на време предполагам за наркотици. Два пъти го  бях го усетил,че пуши марихуана и го предупредих, че ако го спипам още веднъж, ще го спукам от бой, а ако и това не помогне ще го  предам на капитана, което никак няма да бъде в негов интерес. Знаех,че няма да ме послуша,защото беше сигурен,че няма да го предам на капитана,защото съм бил пич; значи мъжко момче и не съм бил способен на кофти номера,а и той бил много добър и изпълнителен  моряк.Наистина беше такъв! Но дали няма да го набия,той не беше сигурен! Аз също не бях сигурен!Понякога много се изкушавах!

Таксито бавно  се провираше през многобройната тълпа и докато пътувахме по тази широка  улица не можах да определя, от коя страна е движението в тази страна, защото Шапар- таксиметровият шофъор,  с мъка се провираше между другите коли- минаваше, ту  от лява страна на движението, ту отдясно-   без да спазва никакви правила. Няколко пъти попитах шофъора да ми каже най- после, от коя страна е движението на тази държава,на което той повдигаше рамене и безнадеждно махваше с ръка, което  вероятно означаваше: –„Кой, както свари!“ Тук никой не спазва&nb

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021