sp; правилата за движение.
През цялото време звучаха клаксони, и вико,, но
никаде нямаше скандали и ругатни. Коли,
каруци, двуколки и всякакви превозни средства,се разминаваха,туотляво ,
ту отдясно. Между тях се бутаха хора с огромни, по- високи от тях самите вързопи на главите. Това беше някакво
хаотично сборище от разминаващи се
хора, коли, животни,безпризорни крави и кучета. Хора почти не вървяха по тротоарите,защото тротоарите от
своя страна бяха заети от малки
мизерни магазинчета. , работилници на стари
коли и мотори, на велосипеди,
бръснарници и зъболекари самодейци, които за дезинфекция топяха инструментите си
в едно канче спирт, или ги дезинфекцираха на пламъка на спиртна
лампа.Всъщност,те умееха само да вадят
развалени зъби. Много работа имаха!Поне няколко човека си чакаха реда. До тях
стоеше туба с нагорещена от слънцето
вода. Бръснарите също служеше само един стол, малка масичка с
подредени на нея инструменти за бръснене и пластмасова туба с вода.След като
бъде избръснат и измит ; бръснаря вадеше огледало клиента да види какъв красавец
е станал след бръсненето.Клиента си плащаше и си тръгваше довол. Цялото
движение бе изнесено на улицата. Между колите се навираха тълпи от
хора,велосипедисти,велорикши и моторикши, кльощави крави и високомерни камили,които от височината на
дългите си криви вратове, суетно и презрително гледаха хората , през
дългите мигли на големите си красиви
очи. В колата се бутаха слаби боси мъже,
забулени в паранджи жени и крадливи хлапета,които провираха ръце през отворения
прозорец на едва движещото се такси
и се опитваха да дръпнат часовника от ръката ми. До стена
на някаква сграда, младо босо момиче
облечено с с паранджа, и никаб на
главата, придружено от група хлапета се спря и
запретна до кръста дрехата си,
Хлапетата търпеливо я изчакаха. Оказа се ,че момичето е без долно белъо.Тя клекна и най- спокойно се изпика на земята.Погледнахме
изненадани към Шапар ,а той се засмя и ни обясни ,че тук на някой мусюлманки
може да видиш задника ,може и други неща да видиш,но е строго забранено да и видиш
лицето. Дълго пълзяхме под високия задник на една камила, която реши,че
тук е най- подходящото място да се изходи върху предницата на колата и за малко
не го направи, но Шапар се усети и спря..Най- после се измъкнахме от една странична улица ,от която успяхме да се придвижим до центъра на Карачи.
Там, все пак се оказа,че посоката на
движението е от лявата страна на платното
По някое време Шапар се извърна, погледна
кръста които висеше на сребърна верижка от врата ми под отворената яка на
ризата и ме предупреди:
