Стойчо Тодоров

Разказ

Трябва да има Бог!

4.93(332 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(891 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.91(358 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.90(194 гласа)

Разказ

РИБАРСКА ИСТОРИЯ

4.90(79 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

4.88(16 гласа)

Виж още

Истинска история

4.00   (4 гласа)
sp; правилата за движение. През цялото време звучаха клаксони, и вико,, но  никаде нямаше скандали и ругатни. Коли,  каруци, двуколки и всякакви превозни средства,се разминаваха,туотляво , ту отдясно. Между тях се бутаха хора с огромни, по- високи от тях самите  вързопи на главите. Това беше някакво хаотично   сборище от разминаващи се хора, коли, животни,безпризорни крави и кучета. Хора почти  не вървяха по тротоарите,защото тротоарите от своя страна  бяха заети от малки мизерни  магазинчета. , работилници  на стари   коли и мотори,  на велосипеди, бръснарници и зъболекари самодейци, които за дезинфекция топяха инструментите си в едно канче спирт, или ги дезинфекцираха на пламъка на спиртна лампа.Всъщност,те  умееха само да вадят развалени зъби. Много работа имаха!Поне няколко човека си чакаха реда. До тях стоеше туба с нагорещена от слънцето  вода.  Бръснарите също  служеше само един стол, малка масичка с подредени на нея инструменти за бръснене и пластмасова туба с вода.След като бъде избръснат и измит ; бръснаря вадеше огледало клиента да види какъв красавец е станал след бръсненето.Клиента си плащаше и си тръгваше довол. Цялото движение бе изнесено на улицата. Между колите се  навираха тълпи от хора,велосипедисти,велорикши и моторикши, кльощави крави и  високомерни камили,които от височината на дългите си криви вратове, суетно и презрително гледаха хората , през дългите  мигли на големите си красиви очи. В колата се бутаха  слаби боси мъже, забулени в паранджи жени и крадливи хлапета,които провираха ръце през отворения прозорец на едва движещото се такси  и  се опитваха  да дръпнат часовника от ръката ми. До стена на някаква сграда, младо босо  момиче облечено с   с паранджа, и никаб на главата, придружено от група хлапета се спря и  запретна до кръста  дрехата си, Хлапетата търпеливо я изчакаха. Оказа се ,че момичето  е без долно белъо.Тя  клекна и най- спокойно се изпика на земята.Погледнахме изненадани към Шапар ,а той се засмя и ни обясни ,че тук на някой  мусюлманки   може да  видиш  задника ,може и други неща да  видиш,но е строго  забранено да и  видиш  лицето. Дълго пълзяхме под високия задник на една камила, която реши,че тук е най- подходящото място да се изходи върху предницата на колата и за малко не го направи, но Шапар се усети и спря..Най- после се измъкнахме от  една странична  улица ,от която  успяхме да се придвижим до центъра на Карачи. Там, все пак се оказа,че посоката на  движението е от лявата страна на платното

 По някое време Шапар се извърна, погледна кръста които висеше на сребърна верижка от врата ми под отворената яка на ризата и ме предупреди:

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022