Истинска история

-След малко наближаваме християнски  храм - осведоми ни Шапар -Искате ли да спрем?

- Да,спри!

 Двамата с Пю излязохме от таксито:

 Пю беше будист,но будизма се оказа много демократична религия,в която няма фанатични  догми  налагащи  нетърпимост към чуждите религии. Пю също носеше на гърдите си   верижка, с тежък сребърен кръст.Неговия кръст даже  бе по голям от моя.И други от моряците на екипажа, които също бяха будисти носеха кръстове на гърдите си. Като медальони ! За тях това беше нещо  модерно

 Катедралата  бе католическа .Хубава  бяла сграда оградена от всички страни с висока, желязна ограда, по които бяха монтирани камери.Цялата

катедрала от всички страни бе охранявана от много  полицаи въоръжени с автомати,.“Узи“

Мига в който излязохме от таксито, полицаите на входа веднага се раздвижиха и заговориха по  радиото с останалата охрана. Може би аз бях причината за този смут,защото бях единственият бял наоколо. Случвало се е  бели фанатизирани ислямисти, да извършват терористични актове. Полицаите още на входа ни спряха: обискираха ни двамата с Пю и чак тогава любезно ни се извиниха и ни пропуснаха. Храма беше пълен предимно  с млади съвсем по европейски облечени млади мъже и жени. Когато ни видяха всички много любезно ни направиха място. В тази стана най- интелигентни и образовани са християните и синдхите. Забелязал съм, че в азиатските и африканските държави, ако не страдат от религиозен фанатизъм ,всички са изключително любезни към белите чужденци. При арабите не е така

 Службата се водеше от млад свещеник индус, който дълго говори нещо на местния език урду, от който аз нищо не разбрах. Всъщност на какъвто и език да ми говореха от местните езици, нищо нямаше да разбера. Повечето  пакистанци знаеха английски,защото до 1947 година Пакистан е бил англииска колония. Както и цяла Индия и англииският е бил задължителен..Аз прилично  знаех  английски и горе- долу се справях с