Любовен триъгълник

4.91   (33 гласа)
ец! След това каза, че знае, че цял живот работя нещо, свързано с медицината. Отказа кафе, отказа вода, отказа онези неща, които се предлагат по кабинетите, когато някой ви дойде на гости. Поиска само да подпиша нотариално заявление, че онова, което ще се случи сега, ще остане в тайна, за която ще знаем само той и аз. Искането му ми се стори глупаво още от самото начало, така че започнах да го убеждавам, че лекарите пазят тайните за болестта на пациентите си и че няма нужда от такова нещо! Хубаво, ама Гадже, като Гадже, ме убеди в необходимостта на искането му и аз, разбира се, къде от обич, къде от почит към него, заявих, че всичко ще си остане тайна. Че всичко, което ще се случи по-нататък между мене като лекар и него като пациент ще остане в историята като най-строго пазената тайна.

И, хоп! Когато Гадже се съблече, за да ми покаже къде го боли (съмняваше се, че е ревматизъм), аз останах с увиснало чене. Именно, защото Гадже имаше опашка, дълга около метър. Никаква деформация или нещо общо с мутиране на клетки и останалите медицински феномени, а истинска крокодилска опашка. Гущерова опашка! И можеше да я размахва и мърда наляво и надясно, нагоре и надолу! Знаейки, че Гадже беше спортист, че сме ходили на плаж и на басейн, че такава опашка трудно се крие в гащите, аз успях само да кажа със зинала уста:

– Боже, Господи!

Тогава Гадже ми разказа цветисто как се справя с това чудо на задника си, ето, вече толкова години! Как на няколко пъти през живота му едва не откривали каква мъка си има, но винаги в последния момент някаква висша сила го спасявала от неволята светът да го опознае и да стане истинска знаменитост, защото щяло да пише в жълтата преса, че е изрод, а по същество бил средностатистически човек! И решил, преди всичко поради непоносимите ревматични болки, особено при смяна на климата в нашия град, да поиска да му отрежа опашката. Бях изумен. Обясних му, че е невъзможно да се направи това без обективни условия за рязане на опашки, което, подразбира се, е операционна зала, анестезиолог, рентгенолог, сестри, санитари, направление от личен лекар... Но за първи път в живота си Гадже се обърна към мен, повишавайки тон, и почти заповеднически ми каза:

– Режи и мълчи!

И аз, като някаква кукла, водена от някакви странни сили, каквито движат марионетките, сграбчих опашката му и я отрязах. Без анестезия. С остри ножици. Почти не потече кръв, само в един момент той възбудено ме предупреди с думите:

– Пази тестисите, паз

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023