И, хоп! Когато Гадже се съблече, за да ми покаже къде го боли (съмняваше се, че е ревматизъм), аз останах с увиснало чене. Именно, защото Гадже имаше опашка, дълга около метър. Никаква деформация или нещо общо с мутиране на клетки и останалите медицински феномени, а истинска крокодилска опашка. Гущерова опашка! И можеше да я размахва и мърда наляво и надясно, нагоре и надолу! Знаейки, че Гадже беше спортист, че сме ходили на плаж и на басейн, че такава опашка трудно се крие в гащите, аз успях само да кажа със зинала уста:
– Боже, Господи!
Тогава Гадже ми разказа цветисто как се справя с това чудо на задника си, ето, вече толкова години! Как на няколко пъти през живота му едва не откривали каква мъка си има, но винаги в последния момент някаква висша сила го спасявала от неволята светът да го опознае и да стане истинска знаменитост, защото щяло да пише в жълтата преса, че е изрод, а по същество бил средностатистически човек! И решил, преди всичко поради непоносимите ревматични болки, особено при смяна на климата в нашия град, да поиска да му отрежа опашката. Бях изумен. Обясних му, че е невъзможно да се направи това без обективни условия за рязане на опашки, което, подразбира се, е операционна зала, анестезиолог, рентгенолог, сестри, санитари, направление от личен лекар... Но за първи път в живота си Гадже се обърна към мен, повишавайки тон, и почти заповеднически ми каза:
– Режи и мълчи!
И аз, като някаква кукла, водена от някакви странни сили, каквито движат марионетките, сграбчих опашката му и я отрязах. Без анестезия. С остри ножици. Почти не потече кръв, само в един момент той възбудено ме предупреди с думите:
– Пази тестисите, паз
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.