Любовен триъгълник

4.63   (8 гласа)
и, бре...

След тази чудна случка, наподобяваща на онези от фантастичните приказки за Пепеляшка, за тикви, които се превръщат в карети, за кристални пантофки, за вълк, в чийто стомах са бабата и Червената шапчица, ерго, след тази случка Гадже си взе опашката, уви я в промазана хартия (макар че опашката все още помръдваше наляво-надясно) и излезе от лекарския ми кабинет. Нито благодари, нито нищо. Отпраши, без да се обърне, без да почерпи в някое кафене. Йок, брате.

Срещах и след това Гадже. Сега е натъкмен като от списание. Красив, с лъскави костюми, нови и скъпи коли, манекенки, всички материални неща, за които мечтае всеки мъж. И аз, струва ми се, съм единственият, който все още мисли за онова, което се случи между мене и Гадже. Само аз, а не мога да кажа на никого за чудната случка от историческо значение за медицината! Мечтаейки за неговия живот (такъв и за мене) започнах да мисля как да отстраня моята опашка. Да се разберем, нямах нищо на задника, но се убедих, че езикът ми е много дълъг, че плямпам много наляво и надясно, и затова си отрязах езика. Като онзи художник ухото. За да престана да говоря. От малък ми казваха вкъщи:

– Приказваш за всичко и всички.

След това приятелите ми от младостта ме предупреждаваха с легендарното:

– Дръж си езика зад зъбите!

А жена ми през цялото време ми казва:

– Нямаме пари, защото ти е дълъг езикът!

И аз си го отрязах. Сам. Нали съм хирург?! За нещастие имаше кръв и много ме болеше, не като с опашката на Гадже. За да не се задуша, си сложих зъболекарски тампони и пих аналгетици почти до смърт. Обясних с писане на най-близките си, че това е нещастен случай при бръснене. Всички ме утешаваха и питаха защо езика, защо вместо брадата съм си бръснал езика, а след това ми казваха, че няма страшно. Всъщност всички си мислеха, че както е прието да се казва, че „съм превъртял“.

Мина време. Оздравях. Върнах се на работа. В живота ми обаче нямаше никакви промени. Само когато исках да подвикна, вместо думи, думи и думи от устата ми излизаше странно къркорене. Нямаше бързи коли, нямаше за мене скъпи костюми и хубави манекенки! Йок, брате. Нищо от убеждението ми, че човек трябва да отстрани най-големия си кусур и ще стане друг ч

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021