Любовен триъгълник

овек. Стана по-зле. Хем без език, хем без късмет. Заради кредита трябваше да продадем колата под цената ѝ, а от друга страна, от срам да не разберат колко съм обеднял, се хванах за работа на хонорар. Не, нищо общо с медицината. Гадже ме нае, след като го молих, три месеца да работя в салона му за разхубавяване на домашни любимци. Понеже бях вещ с ножиците, всички онези, които носеха своите пудели, чинчили и игуани в бутилки при Гадже, ме нарекоха „Фигаро“. И тогава се сблъсках очи в очи с най-страшното, че езикът ми няма да поникне отново, ще си умра беден и с недоизплатени вноски по кредита, а колкото и да искам да съм хирург, ще си остана Фигаро от салона за домашни любимци. Върхът на това, най-страшното, бе, че жена ми си хвана любовник. Хубавец, който, когато ходи, си понамества опашката на гъза, ама все още не знае, че някой ден ще го хване и него ревматизмът, а тя, знаейки, че не мога да ръмжа и да се карам на висок тон с нея (нямам език), ме гледа в очите и ми казва всеки ден:

– Трябваше да послушам вуйна ми и да се омъжа за Гадже. Един ненормалник ме задуши!

Да обобщим. Някои хора с опашки си прекарват добре, всъщност си прекарват отлично в живота. Други пък, колкото и да се трудят, ако им е съдено да поддържат къщни любимци с модерна фризура на козината, получават прякора „Фигаро“.