Луната слезе в лимоновите гори
и на лимонов резен заприлича.
Ти се спря пред колоните на мраморния град
и в древен мъж се превърна.
Разбрах, че си истински,
когато докосна ръката ми.
С теб вървим сред изящни статуи
и каменни стълбове.
Думите ни са ехо от отминали времена.
Сенки на души и епохи танцуват наоколо.
Сливаме се с времето,
докато вятърът шепне мъдрости.
Повдигна ли оня камък, ще открия
златния си гребен и твоя ритуален пръстен.
Живели сме тук преди векове.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.