Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(1 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Куклата

4.88   (72 гласа)

„Бабичката ще я наглася като кукла, няма за нищо да имаш грижа, реди думите в галоп бай Марин Делибалтов." Тя на колко стана? На 84, ми то е време, няма да ходиш при другите, ние с теб се знаем, като кукла ще я направя".

Куклата се бе запънала, вадеше дървеното столче пред вратата на къщата, за да поразпръсне самотата си с вида на преминаващите хора и да придобие сила от омразата, която изпитваше към съседката от отсрещната страна на улицата.

Двете понякога се гледаха с часове, без да си кажат и думичка, а крилата на смъртта разбираха, че още нямат работа тук и неохотно си отиваха. В съседната огромна къща имаше лекар и хорският мравуняк спираше чак в късния следобед.

Куклата придобиваше и от това сили, защото все още притежаваше добър слух и внимателно събираше информация за инсултите, инфарктите, високото кръвно, неврозите. Тя не познаваше подобни медицински перипетии-колкото бе боледувала, е ставало в младите и години, после приключила с хапчетата. Всъщност, взимаше по нещо, но то беше повече от обща култура, да не кажат близките и, че и няма съвсем нищо.

Ама нищичко.

Близките и точно това си мислеха и я готвеха за столетничка. През зимата я прибираха в София, за да я върнат напролет с някаква невъзможна прическа и куп нови дрехи. Чаках я винаги на гарата, вглеждайки се с годините все по-внимателно, понеже тя ставаше по-дребничка и имаше опасност да я изтърва в навалицата. Народът тогава още се блъскаше по железниците, които и не подозираха, как им се пише да ги докарат скоро до фалит.

Нямаше как да изчезне, перонът все някога опустяваше и тя щеше да остане на него сама и малка като цвят от любимото и мушкато.

Тази операция обаче бе много рискована. Куклата имаше принципи и строго държеше да бъде посрещната подобаващо. И да се придвижи по най-бързия начин до къщата си, защото, дявол всъщност знае защо, не ползваше тоалетната от София чак до този захвърлен край Тунджа град.

Осем часа пътуване, без да отскочиш до писоара, това вероятно и спартанците не са го можели.

Тя го можеше. След разтоварването на багажериите, тържествено заявяваше, че повече кракът и няма да стъпи в столицата. На сина и му било топло в апартамента, на снахата студено, внуците и се тъпчели с някакви талашитени хранителни добавки.

Втората и работа бе да ме прати да намеря свинска глава. Още сега и по-бързо, за да се хапне като хората."Къде ще ти търся свински глави, имам толкова работа", ми идваше да я изругая, но срещах железния и поглед и на бегом се изнасях.

В най-стария и най-далечния квартал на града от край време живееха касапи, които не признаваха нито власт, нито държавни стандарти и си гледаха, и колеха, каквото им кефне.

Те спасяваха положението.

После свинската глава почваше да къкри, баба бе видяла, че съседката от другата страна на улицата е още жива и това повдигаше неимоверно бойното и настроение.

„Утре да намериш куче. Ама да внимаваш да не е мас

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020