Защо ме търсите,
отдавна съм там долу –
в най-ниското на сенките,
в най-тъмните,
най-мръсните долапи на умората,
в подножието
на стоте камбани,
които ще залеят с тишина
единствената църква в мен.
Кънти гласът
на онзи стар часовник –
безумецът с разяден циферблат
и ситните иглички,
пълни с време –
превръща раменете ми
в решето.
И роня се,
пръстта се вдига
за червеи или за семена...
докато стигне онзи праг,
след който
няма пръст
и няма връщане.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.