сълзите.
Не се тревожи за косите ми.
Ще вдигна няколко
черни подпори,
които горих и гасих,
горих и гасих,
почерняха от буйни огньове
и с въглен белязаха
на времето младите кости.
Ще вдигна покрив
високо, високо,
светлината от мене ще проси.
Далече и късно е,
времето зрее във гроздове.
А очите ми –
реки ненагазени,
свободни и ничии,
ще отплават с белите птици.
Не се тревожи за косите ми –
опожарени,
в пепелта коленичат.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.