Помня,
ти казваше,
че косата ми има цвят на пустиня.
И ръцете ти вечно се губеха в пясъка –
дълбоки безбрежия,
безпаметно синьо
в океански отблясъци.
Абсолютна монархия –
време без граници и пясъчни бури,
залез в Ал-Магреб
залива контура на нежните дюни.
Помня,
ти казваше…
В косите отново залязва пустиня.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.