Виж, кацна двойка нощни гълъби
върху дланта ти загрубяла
със потъмнели вече ръбове.
Тя стана гълъбовобяла.
И ти видя, че в твоя свят
от битки с падащи летения
все още има топъл цвят
за пресъздаването на творения;
бе разрешено да рушиш,
макар че не нарочно беше,
а само за да споделиш
с врага си острото на меча.
Добре. Но ти си във руѝни.
И той все още пъшка.
Не го оставяй да загине,
а стройте новата му къща;
помогна ти и във това сражение;
родѝ и твойта лична веда:
как все постигаш поражение,
а го приемаш за победа.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.