Капитан Пиперков

5.00   (2 гласа)
почна мълком да го налага. Нашият човек подбели очите, престори се на умрял. За пръв път яде бой. Чак сега жената се уплаши да го е не убила и почна да му се моли: „Стани бре, момче, десет яйца ша ти счукам. Стани, немой умира!“, нареждаше оправната жена и излезе да обида полозите за яйца. През това време „изгубеното дèте“ рипна и побягна през две села и спря в А., където беше граничната комендатура. Запря се право пред портала. Там войничето, дето стоеше на пост, му поиска документите за проверка. „Изгубеното дèте“ не показа документи и го вкараха в ареста. Граничните разузнаха тук-там и разбраха, че е „изгубено дèте“ и не фигурира в никакви документи. Изгубено, изгубено, ама беше цял пичлигар на шестнайсет години и носеше нож, законът повелява да има документи. Тъй като беше без име, граничните го записаха Найден - комендантът подполковник Жечев му даде фамилията си. Така „изгубеното дèте“ бе узаконено и осиновено от граничните. Намериха му войнишки дрехи като за него. Комендантът Жечев нареди на старшината Бечев да го научи на ред и дисциплина. Сутрин го събуждаха в пет и половина с войниците, караха го да прави физзарядка. На строевата, ако объркаше стъпките, старшината Бечев го шибваше с пръчка. Оттогава навикна на бой. Вечер го юркаха старите войници, караха го да мери паркета, да стои като паметник, правеха му запалки. ЗаКаПечето Секулов се зае да учи новия гражданин Найден Жечев на четмо и писмо. А пък ВеКеРето Черния капитан го взе под свое крило и почна да го учи да доносничи в името на Родината. Беше му нещо като ординарец, чистеше му жилището, стъкваше му печката, събуваше му чизмите, когато беше пиян. Първата вечер не можа да запали печката и Черния капитан го наби жестоко, би го аслъ да му вземе страха. На другия ден на мегдана „осиновеното“ - така го нарекоха местните, се хвалеше: „Ама ме бъхта Черното капитанище. Ама и я кораво, гък не рекох“. Научи го Черния капитан и ракия да пие, в началото се въсеше, но на втората, третата му се услади. И почна да му дава Черния капитан по два лева да ходи в хоремага да слуша хората какво говорят и да му докладва. Слухтеше и сред граничния състав. Първият, когото наколади, беше редник Ценков, дето го караше да мери с кибритена клечка паркета. Дочу, че някакъв гръцки овчар подхвърлил на редника кутия цигари „Асос“. Намериха кутията в джоба му и Ценков бе осъден на една година дисцип за нерегламентирани взаимоотношения с гражданин на чужда държава. Граничарите почнаха да се страхуват от него и почнаха да го отбягват, даже старшината Бечев, когато минаваше покрай него, се снишаваше. А Найден Жечев почна да ходи като оперено петле, нищо че Черния капитан често го побийваше, ама си пиеше ракията с него и за награда му бе дал стария си капитански шинел.

В хоремага отбягваха да сядат на неговата маса и трябваше да напряга слуха си, за да чува разговорите.

Страхът от Черния капитан го караше да съчинява доносите, гледаше да се докопа до зрънце исти

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021