Капитан Пиперков

5.00   (2 гласа)
на. А Черния капитан бе страшен. Когато привикаше някого, първо го хващаше за ухото и удряше главата му в стената и изричаше само една дума: „Казвай!“. И привиканият почваше да говори като хипнотизиран под тежкия му замислен поглед. Винаги чуваше това, което искаше да чуе.

Когато се заергени и хормона го заблъска „Осиновеното“ хващаше смоци, връзваше ги на възли и отиваше населската чешма, където момите ходеха за вода и хвърляше смока в краката на момата, която харесваше. Момите пищяха и бягаха, разплисквайки харкомите, а Осиновеното се кефеше. Вечер диво маструбираше. Така задоволяваше нагона си за жена.

Беше 1972 година кога да сменят имената на помаците Коменданта Жечев събра целия състав в Димитровската стая и зачете приглушено: „Другари ЦК на нашата партия взе решение за смяна на турско – арабските имена на нашите братя българи мохамедани. Така ще се поправи една вековна несправедливост. От нашия район 2000 граждани ще се влеят в българската нация. За реализирането на тази високопатриотична инициатива от нас се изисква да оказваме пълно съдействие на местните власти.“

В. А. и околните села живееше помашко население. От град К. докараха запасняци с карабини.

Мъжете оставиха работата и хванаха шумата. Жените се криеха по къщите. По глухите села само старците седяха на припек подпирайки дуварите. На тях им бе все едно – първо на тях смениха имената.

Черния капитан изпращаше „Осиновеното“ да лови уж риба за началството. Докато ловеше рибата проследяваше мъжете, които се събираха в лещака на отсрещния бряг, там се разделяха по двама, по трима и потъваха в усойните падини. Найден Жечев ги проследяваше с поглед, нанизваше рибата на стрък от риган и отиваше да докладва за местонахождението им.

Черния капитан отиваше при запасняците разпределяше ги по трима, по четирима и ги изпращаше след бегълците. Когато ги намереха ги подкарваха като изгубени добичета, яздеха ги през реката прикладите на карабините шляпаха задниците им. докарваха ги в селото и там един по един ги вкарваха в селсъвета, там партийния секретар и председателят им даваха тънка книжка и ги караха да си избират имена, мъжете стояха зачервени с отпуснати ръце и мълчаха като да ги беше срам. Тогава партийния избираше името и казваше едно „Честито“.

Найден Жечев гледаше обяздените мъже, които се задъхваха под товара и си мислеше: „Зарад едно име струва ли си толкоз мъчилки“. До една седмица и мъжете го проумяха и вече не се криеха: „То срещу държавата не се рита, каквото е решила това ще е“. Само Оджов Осман се инатеше, той пък думаше: „Човек зарад едното име живее. В Гърция помаците не ги закачат.“

Чу Осиновеното тия думи и каза на Черния капитан, че Оджов Осман се кани да бяга в Гърция. Оджов Осман единствен от А. имаше мотор „Кобровец“ с него излизаше докъм границата, работеше

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021