Капитан Пиперков

5.00   (2 гласа)
сам взимаше участъци на акорд и добиваше дървен материал. Намериха го на работата, накараха го да излезе с „Кобровеца“ до граничната бразда и там лично Черния капитан го застреля. Свалиха го с волска араба и го простряха на мегдана. Прекараха цяло село да го види за назидание. Младата му жена полудя и една вечер излязла на двора гола обляла се с бензин и се запалила. Тичала пищейки по сокаците – изгоря като жива факла.

Кръстилката бе приключила, Черния каепитан бе попълнил картотеката си с досиета и не му трябваха вече измислиците на Найден Жечев пък и времената се променяха.

Комендатурата имаше голяма зеленчукова градина и Найден Жечев бе изпратен там да се грижи за зеленчука, да го пази и да го разнася по околнит застави. Построиха му малка къщичка и заживя там. Вечер ходеше в хоремага, хората го отбягваха, сядаше сам на маса, сам си пиеше ракията. Когато си допиеше ставаше и за довиждане процеждаше все едно и също: „Ай сиктир ви“.пращаха войничета да му помагат опитваше се да ги командва, а те го взимаха на подбив викаха му „капитана на пиперките“. Така му излезе прякорът капитан Пиперков и той заличи името Найден Жечев.

Беше в края на лятото, привечер Капитан Пиперков се прибираше с каруцата почесваше се под фуражката и си мислеше за хоремага тогава забеляза две човешки фигури. Когато ги застигна те застинаха. Бяха момче и момиче облечени с дънки и леки якета с туристически раници на гърба. Момчето бе с мека руса брадица, момичето и то русо с дълга коса вързана на конска опашка, лицето му беше толкоз красиво сякаш беше видение.

- Милиция – но милиция! – окопити се момичето.

- Но милиция – размаха ръце капитан Пиперков сякаш се боеше видението да не изчезне. Двамата се поуспокоиха и доближиха каруцата. Момичето попита:

- Границ … границ?

Капитан Пиперков машинално слезе от каруцата и също тъй машинално реши да им помогне. Сякаш бе подвластен на някаква външна сила. Тръгнаха към Свински гечит момичето го хвана под ръка като притискаше тялото си до неговото. Стигнаха и той им посочи пътеката, която водеше право към границата. Момичето се надигна и го целуна бързешката изрече: „Тенкю“. Сладкото опарване го разтресе за първи път го целуваше жена.

Когато да се прибере в селото откъм границата отекнаха два изстрела. Сърцето му се преобърна, разбра какво е станало. Същата вечер в хоремага пи много. На отиване до три пъти изрече: „Ай сиктир ви на всички“.

Сутринта през Свински гечит излезе на границата. Там бяха коменданта Жечев, Черния капитан и старшината Бечев, няколко войничета копаеха яма. Видя двата трупа един до друг. Момчето имаше рана на челото, лицето на момичето бе спокойно и все така красиво, о тъгъла на устните, които го бяха целунали се стичаше тънка струйка кръв. Черния капитан го повика с ръка и му посочи свободната лопата. Взе лопатата, ръцете му трепереха, бе пребледнял. „Какво се разтрепера, не си виждал умрели хора?“ Краката му се п

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021