Анхел Креспо

Поезия

Празник на пожара

4.88(8 гласа)

Поезия

Скука

4.83(6 гласа)

Поезия

Под небето

4.83(6 гласа)

Поезия

Към неизвестния бог

4.83(6 гласа)

Поезия

Глад

4.83(6 гласа)

Поезия

Ръка срещу слънцето

4.80(5 гласа)

Виж още

Те ме гледаха, когато минаваха...

Превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.83   (6 гласа)

В пещера на далечна планина

намерих убежище. И беше ден,

и пееше водата във водата,

а въздухът мечтаеше във въздуха.

 

Намерих убежище за да не избягам

и не се намеря. Беше нощ

и планината бе от светлина.

 

Никога не съм знаел за шествия

като тези – с прозрачни

хламиди без влакна те бяха,

гледайки ме мимоходом.

 

Това, което няма край не се притежава,

нито ни притежава,

а самият външен вид,

техният и моят бяха способи

от друга форма на любов.

 

Няма мъртви богове, ако са богове,

нито тази пещера, нито онази планина,

нито тази светлина, нито хламидите

без фимбрии*…

…добре отворих очите и дори гърдите,

а реката възникна от реката.

 

*фимбрии – повърхностната обвивка на бактерията

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021