Анхел Креспо

Поезия

Те ме гледаха, когато минаваха...

4.83(6 гласа)

Поезия

Скука

4.83(6 гласа)

Поезия

Под небето

4.83(6 гласа)

Поезия

Към неизвестния бог

4.83(6 гласа)

Поезия

Глад

4.83(6 гласа)

Поезия

Ръка срещу слънцето

4.80(5 гласа)

Виж още

Празник на пожара

Превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.88   (8 гласа)

Само огънят разкрива тайната

красота

на нещата,

разголвайки духа им.

 

Грубите късчета показват своите кариери

от недосегаеми скъпоценни камъни –

червено и бяло, жълто

в миг. Но какво са

цветовете им, щом изобщо

никой не ги декларира…

 

Топът плат

при изгаряне е достоен за бог,

за наметалото или туниката му

в най-ярката му светлина – безсмъртната

голота на неговото тяло.

 

Всичко, когато гори, се изравнява,

и всичко е едно

общо съществуване,

дори да продължи само миг.

 

И макар да знам, че това е непостижимо,

ти искаш аз да не забравям, да копнея

(и моля боговете)

да се науча как да удавя ръцете си

сред толкова много камъни, в тези води

и местещи се тъкани,

които както се казва поглъщат пламъци.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021