Анхел Креспо

Поезия

Празник на пожара

4.88(8 гласа)

Поезия

Те ме гледаха, когато минаваха...

4.83(6 гласа)

Поезия

Скука

4.83(6 гласа)

Поезия

Под небето

4.83(6 гласа)

Поезия

Към неизвестния бог

4.83(6 гласа)

Поезия

Ръка срещу слънцето

4.80(5 гласа)

Виж още

Глад

Превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.83   (6 гласа)

Безсмъртните вземат своите субстанции

от безкрайните ти пещери,

от твоите бездни, където потъват

докато бръшлянът се изкачва по стъблото

във въздуха…

 

Слизат по мълнията, пламват

и се връщат при цветето си,

както денят се простира

в стаите без врати или куполи,

затварщи всички изходи

и техните двойни фенери се преплитат,

защото получават всичко от тебе.

 

Нищо от нашето изгревно, лунно натрупване

не говори, че един ден ще възникне

над босите ти крака и

ще има такива дробове,

че умира без да пита

в своята безупречна закръгленост.

 

Изглежда, тези които държат нашите

необръщащи, дълги запетаи-охлюви,

в който изцяло цветът е като светлината,

която ни показва всички…

 

..и с единодушно-пророчески глас

в нашето собствено нищо

те ще обмислят какво да споделят.

ТЕ – гладните и жадни мъже…

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021