Светът нисък ми се виждаше понякога,
изтегляше се земята под моите крака,
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех нашир и надлъж
красива бе любовта, не ще и дума,
навеждах се, целувах циганските уста
в предългата тишина, докосваща душата,
умът ми, издължавайки се,
изтичаше по краката ми,
сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен,
преди земното притегляне ме убихте вие...
краката ми, уморените ми крака.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.