Любов

Ученическа моя,

непомилвана, нецелуната,

Любов, прегърната с мечти.

Първа моя, недокосната.

Прости!

Тъй случи се – моят път

беше само един.

В безкраен миг

ученическата раница с оръжие смених.

Целунах майка си,

теб не успях.

Тръгнах със спомена за красива плитка,

за оня аромат,

който вдишвах тайно от последния чин.

А ти не плачи.

Живей за всички.

Синове роди, да останат след нас.

И последно ...

Да прегърнеш мама,

ако можеш да я утешиш!

Сбогом,

моя мечта,

нецелувана, непрегръщана.

Героите в тази грозна война сте мама и ти.

Аз,

умирайки,

Ви благодаря!

В памет всички герои, останали на 19 години.

Поклон пред мъката на майките им !

13.10.2020 г.