Ния Кюркчийска

Разказ

Оригами

4.75(196 гласа)

Виж още

Анатоли

4.89   (9 гласа)

Анатоли беше старомоден. Намерих писмо от него в пощенската си кутия, докато я разчиствах от ненужните брошури. Писмо от Анатоли! Той рядко пращаше писма. Внимателно отворих белия плик, въпреки че исках да го скъсам от нетърпение. С учудване забелязах, че този път писмото беше съвсем кратко. Почеркът беше разкривен, сякаш дори треперещ. С малко усилие успях да прочета:

            "Здравей, Елена.

            Завинаги се сбогувах с майка ми вчера. Моят ангел отлетя към рая. Връщам се у дома (макар че вече нямам дом). Ще се радвам да те видя на гарата в петък, в 12 часа на обяд.

Прощавай за тъжното писмо.

Анатоли"

            Прочетох редовете отново и отново...

            Боже! Защо така наказа тази толкова чиста душа! Защо най-крехките оставяш сираци, а на най-бедните взимаш единственото? Та какво друго имаше Анатоли, освен своята майка и децата в училището, на които той с такава отдаденост преподава история! Целият му свят е опустял за един миг. Ще намери ли покой и утеха душата му, щом се върне обратно в своето пристанище?

            Петък беше хладен февруарски ден, в който сякаш нищо не се усмихваше. В магазинчетата около мен на път към гарата продаваха всякакви закуски, играчки, сувенири, дрехи... Аз нервно зъзнех в палтото си и се оглеждах за влака, с който Анатоли пътуваше от София. Една баба седеше сгушена на дървената пейка, долепена до студения прозорец на гарата и продаваше кокичета върху разгърнатия пред нея стар вестник. Часовникът отмери дванадесет. Скоро перонът се огласи от високия глас на пристигащия влак и тежкия ритъм на колелата му. Пътниците бързо наизскачаха, образувайки тълпи. Къде си, Анатоли? Той не искаше да се смесва с тълпата. Видях го да слиза едва след като повечето пътници се бяха разотишли. Беше блед като призрачното февруарско небе и спокоен като безвремието. Носеше в ръка неголяма чанта, от която извади портфейла си и поиска букетче кокичета от бабата. Тя радостно му подаде малките цветя, а Анатоли се усмихна. Сърцето му беше прекалено голямо, за да замръзне дори в най-студените дни.

            Той ме видя и ме поздрави: "Здраве

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021